Човекът е единственото същество, което консумира, а не произвежда ~ Джордж ОРУЕЛ
Списание Time поставя „ Фермата на животните “ на Оруел измежду 100-те най-хубави английски романа за всички времена. Публикувана през 1945 година, антиутопията е една от най-популярните сатирични алегории на тоталитаризма. Самият Оруел разказва книгата като разказ срещу Сталин.
Другари и другарки…, добре пристигнали във Фермата!
Е, приятели, какъв е в действителност този наш живот? Нека го погледнем право в лицето - той е ужасяващ, изнурителен и къс. Раждаме се, хранят ни едвам не издъхнем от апетит, а тези от нас, които съумеят да оцелеят, са принудени да работят, до момента в който останат напълно без сили; и в мига, когато към този момент не сме потребни, ни избиват с отвратителна свирепост. След като навърши една година, никое животно в Англия не знае какво е благополучие и почивка. Никое животно в Англия не е свободно. Съществованието ни е иго и тъга - такава е голата истина.
Но белким това е просто закон на природата? Нима земята ни е толкова бедна, че не може да обезпечи порядъчен живот на тези, които я населяват? Не, приятели, хиляди пъти не! Почвата на Англия е плодородна, климатът е прекрасен и тя може да обезпечи храна в обилие за доста повече животни, в сравнение с в този момент я обитават. Само нашата плантация е в положение да изхрани десетина коня, двайсет крави, стотици овце и всички те да живеят измежду улеснения, в условия, които в този момент съвсем надвишават границите на въображението ни. Защо тогава продължаваме да тънем в това окаяно състояние? Защото хората ограбват близо половината от продукта на нашия труд. Ето, приятели, къде е отговорът на всичките ни проблеми. Той се крие в една-единствена дума - Човек. Тъкмо Човекът е същинският зложелател, който имаме. Премахнем ли него, основната причина за глада и преумората ще изчезне вечно.
Човекът е единственото създание, което употребява, а не създава. Той не дава мляко, не снася яйца, доста е слаб, с цел да тегли ралото, не тича задоволително бързо, с цел да лови зайци. И все пак е стопанин на всички животни. Кара ни да работим, дава ни жалкия най-малко едвам не умрем от гладна гибел, а останалото си присвоява. Нашият труд обработва земята, торът ни я обогатява и въпреки всичко никой от нас не има нищо. Вие, крави, които сте пред мен, какъв брой хиляди литра мляко сте дали през изтеклата година? А къде отиде млякото, с което трябваше да отхраните здрави теленца? До капка се изля в гърлата на враговете ни. Ами вие, кокошки, какъв брой яйца сте снесли през тази година и от какъв брой са се излюпили пиленца? Останалите са продадени на пазара да носят облага на Джоунс и неговите хора. А ти, Люсерна, знаеш ли къде са четирите жребчета, които роди и които трябваше да ти бъдат поддръжка и разтуха на старини? Продадоха ги, щом станаха на година, и ти в никакъв случай към този момент няма да ги видиш. И какво си получила в подмяна на четирите раждания и целия интензивен труд на полето с изключение на мизерни дажби и място в конюшнята?
Ние даже сме лишени от правото да изживеем жалкия си живот до естествения му край. Не негодувам за себе си, тъй като съм един от щастливците. Аз съм на дванайсет години и имам повече от четиристотин деца. Така е с нас, шопарите. Но най-после никое животно не съумява да избяга от неумолимия нож. И вие, млади свинчета, насядали пред мен, единствено след година ще заквичите на дръвника и ще се простите с живота си. Всички ние - крави, свине, кокошки, овце - сме орисани да изпитаме този смут. Дори конете и кучетата нямат по-добра орис. Оувес, още същия ден, когато големите ти мускули изгубят силата си, Джоунс ще те продаде на закупвача от скотобойната, който ще ти пререже гърлото и ще те свари на бульон за фоксерите. Що се отнася до кучетата, когато остареят и зъбите им опадат, Джоунс им връзва по една тухла на врата и ги удавя в най-близкото езеро.
Тогава, приятели, не е ли кристално ясно, че всички несгоди в живота ни произтичат от хорската робия? Само да се отървем от Човека, и продуктът на нашия труд ще ни принадлежи. За по-малко от една нощ бихме могли да се освободим и да станем богати. Значи какво би трябвало да създадем? Ами да работим непрекъснато, телом и духом, с цел да свалим от власт човешката раса! На Бунт! - такова е посланието ми към вас, приятели. Не зная по кое време ще избухне този Бунт, може да е след седмица или пък след 100 години, само че както съм сигурен, че виждам ей тая сламка под краката си, съм сигурен в едно: рано или късно правдата ще спечелва. Зорко следете за това през късия излишък от живота си, приятели! И най-много предайте моето обръщение на тези, който идват след вас, така че бъдните генерации да продължат битката до победа.
И помнете, приятели, че решимостта ви би трябвало да е непоколебима. Никакви увещания не трябва да ви отклонят от пътя. Не вярвайте, в случай че ви споделят, че Човекът и животните имат общи ползи, че благоденствието на единия значи благополучие и за другите. Всичко е неистина. Човекът не служи на ничии ползи с изключение на на своите лични. И дано измежду нас, животните, царува цялостно единогласие и единодушие в битката. Всички индивиди са врагове. Всички животни са приятели.
От: „ Фермата на животните ”, Джордж Оруел, издателство „ Народна просвета “
Снимка: Orwell's press card portrait, 1943, commons.wikimedia.org
